Президентските избори във Франция и Европа на 50 г.

В електронното си издание, вестник Le Monde предоставя на читателите си възможност да изберат своя кандидат въз основа на заетите позиции по отношение на някои от най- актуалните въпроси пред френското общество: култура, икономика, образование, сигурност, административна реформа, здравеопазване, външна политика и отбрана, както и разбира се, Европа.

Този вид Elect-o-mat не е новост в електронните медии, но със сигурност е най- задълбоченият и информативен източник, на който съм попадал в изборните кампании, провеждани в последно време. Също както избирателите на Франция, ние също следва да проследим кампанията с оглед предварителна оценка на бъдещото развитие на европейската идея.

С цялата условност на проучванията и фактът, че става дума за Франция, за резултата на кампанията могат да се направят следните изводи: налице са три сериозни кандидата – Никола Саркози (десница, Съюз за национално движение- UMF), Сеголен Роаял (левица, Социалистическа партия- PS) и Франсоа Бейру (център, Съюз за френска демокрация- UDF) . Победа на първи тур за всеки от кандидатите е изключена, при вариант Саркози- Роаял на втори тур побеждава Саркози, а Саркози- Бейру и Роаял – Бейру завършва с победа на центриста.

Съгласно всички досегашни проучвания на общественото мнение Никола Саркози никога досега не е губил първото си място и безспорно се радва на най- широка подкрепа от страна на избирателите. Оставката му от правителството и концентрирането върху предизборната кампания допълнително следва да подобрят неговите шансове. Идеите на вече бившия вътрешен министър за настоящето и бъдещето на Европейския съюз са:

• засилване на компетенциите на Общността в областта на икономиката;
• преразглеждане стойността на еврото;
• увеличаване на европейския бюджет за отбрана;
• приемане на съкратен европейски договор, подлежащ на одобрение от парламента, предвиждащ постоянно представителство на Съвета и поста „външен министър“.
• съпритева срещу присъединяването на Турция към ЕС.

След кратък срив в общественото доверие, Сеголен Роаял отново заема твърдо втората позиция, като се обявява за следните промени в ЕС:

• провеждане на преговори за нов институционален договор, подлежащ на одобрение чрез референдум;
• засилване на сътрудничеството в областите на защита на околната среда, изследванията и енергията;
• записване в Статута на Европейската централна банка на цел за повишаване на заетостта
• европейска инициатива за създаване на конференция за мир и сигурност в Близкия изток.

На свой ред, Франсоа Бейру предлага:

• нова редакция на Европейската конституция, прегласувана на референдум;
• координирана европейска политика в областта на имиграцията;
• повишено участие на Европа в конфликтите в Близкия изток;
• хармонизиране вноските в ЕС, основно в насока екология;
• евро- средиземноморско сътрудничество, без присъединяване на Турция към ЕС.

Читателите на Le Monde могат да избират инициативи на кандидатите и да ги поставят в свое портфолио предложения, което на свой ред показва настроенията във връзка с Европейската интеграция сред поне част от французите, по реда на популярност:

1. засилване на сътрудничеството в областите на защита на околната среда, изследванията и енергията (С.Роаял)
2. хармонизиране на вноските в ЕС, основно в насока екология (Ф. Бейру)
3. нова редакция на Европейската конституция, прегласувана на референдум (Ф. Бейру)
4. координирана европейска политика в областта на имиграцията (Ф. Бейру)

На дъното на предложенията се намират идеите за нарастващо участие на ЕС в Близкия изток (Ф. Бейру) и инициативата на Н. Саркози за нов договор и одобрение в парламента.

До датата на първия тур остават още 27 дни, като все още всички възможности са отворени.

За съжаление, предстоящите избори във Франция и Великобритания правят невъзможни каквито и да е резки промени в Европейския съюз. Решаването на множество заплетени казуси, като например въпросът с реформата в Еърбъс, ще се разрешат в зависимост от победителя в изборите.

Не ни остава друго, освен да наблюдаваме с особен интерес …

 

Казуси по изборите за Европарламента – ІІ част

І . Право на уседналост – конституционноправни аспекти

 В едно от своите интервюта в защита на принципа на уседналост и във връзка с питането относно конституционността на съответните разпоредби на Закона, проф. Михаил Константинов обръща внимание на следния аспект:

Член 42, ал.1 от Конституцията гласи „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода,  имат право да избират държавни и местни органи.“

Проф. Михайлов объща внимание на факта, че Европейският парламент не е „нито държавен, нито местен“ орган, и прави стеснително тълкуване на разпоредбата в смисъла че правилата, заложени в Конституцията не се прилагат в този конкретен случай. В подкрепа на това твърдение той тълкува разпоредбата на ал.3 на същия член, а именно

„Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.“,

като индикатор, че в случая на избори за Европарламент ще се прилагат разпоредбите на специалния закон, в случая Закона за избори на народни представители в Европейския парламент.

В случай, че при постъпването на искане за тълкуване на разпоредбите на Конституцията, Конституционният съд също застъпи това мнение, предполагам, че доста бързо ще се излезе с определение, даващо ход на изборите да протекат при действащите разпоредби. Обявяването за конституционна на подобна разпоредба може лесно да бъде тълкувана като отмяна от страна на Народното събрание на едно от основните човешки права и също да съдаде правен прецедент с опасни последици за човешките и гражданските права за в бъдеще.

В случай, че Конституционният съд разгледа питането по същество и се произнесе срещу принципа на уседналост, отново навлизаме в процедура по прегласуване на нов закон, като се губят време, средства и преди всичко доверие в способностите на народните представители и в административния капацитет на институциите като цяло.

Във връзка с този конкретен казус се появяват няколко основни въпроса:

1. Необходимо ли е прецизиране формулировката на текста на Чл. 42 в Конституцията? Не предполага ли мястото на разпоредбата в Глава ІІ разширително, а не стеснително тълкуване? Каква може да бъде юридическата обосновка за подобно решение, без позоваване единствено на примери от установената практика?

2. Не създава ли тази „врата в полето“ повече предпоставки за злоупотреби и опити за злоупотреби?

3. Използва ли се разумно обществения ресурс в контекста на членството в ЕС? Не се ли приемат спорни разпоредби, ограничаващи невероятно много упражняването на активното и пасивното право на вот в България на гражданите с националност, различна от българската?

ІІ. Българи с двойно гражданство

Чл. 25, ал. 1 на Конституцията признава българско гражданство на всяко лице,

„на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход“.

В допълнение, Законът за българското гражданство (член 20) гласи, че

„Български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.“

В противен случай той се ползва от всички права и задължения на българското си гражданство, а член 3 допълва:

„Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго.“

Нормата е недискриминативна и еднозначно посочва, че българската държава не може да използва наличието на чуждото гражданство за мотив за различно третиране, освен в особените сфери като военната служба, данъчното облагане и т.н.

Спорният въпрос в конкретния аспект е доколко прилагането на принципа на уседналост представлява законно разделение на българските граждани при прилагането на правата на човека и гражданските права според признака местожителство.

Прилагането на този принцип се поставя под въпрос преди всичко поради следния мотив: уседналостта се удостоверява чрез документ, доказващ престой от определен минимален срок в страната или на територията на Европейския съюз за изминал период. Но гражданството като категория не подлежи на доказване със срок на пребиваване и в голяма степен доказва изкуственото разделение на гражданите по категории. Поради тази причина тази разпоредба представлява в голяма степен индивидуален акт, а не нормативен такъв.

Аналогично следва да се разглеждат и разпоредбите, ограничаващи активното и пасивното право на избор на гражданите с друга националност, освен българската, създаващи редица затруднения пред изпълнението на общите и преки избори.

 

Избори за Европейски парламент – любопитни казуси

Законът за избиране на народни представители в Европейския парламент съдържа редица подводни камъни, които заплашват за пореден път да създадат нови заплетени казуси с оглед изборните резултати, статута на избраниците и тяхната легитимност.

І. Бариера за избиране на евродепутати

В аналитична статия от 25 февруари 2007 г. , вестник „Дневник“ съобщава, че за класиране на поне един кандидат, при провеждането на този вот партиите и коалициите ще трябва да постигнат най- високия минимален резултат в българското изборно законодагелство – не по- нисък от националната избирателна квота (1/18 част от подадените гласове). Изразена математически, тази зависимост представлява получена подкрепа на не по- малко от 5,56% от действителните бюлетини.

Разбира се, най- голямо значение този факт придобива за партиите, чиято електорална подкрепа в момента се намира около предвидената граница. Но в същото време според мен с тази разпоредба се нарушава пряко разпоредбата на Член 2А на Решение от 25 юни 2002 г. и 23 септември 2002 г. на Съвета, изменящо Акта относно избирането на представители в Европейския парламент с пряки и общи избори, приложено към Решение 76/787/EОВС, EИО, EВРАТОМ, а именно:

„Член 2А

Държавите членки могат да поставят бариери при разпределението на мандатите. На национално ниво бариерата не може да надхвърля 5 на сто от подадените гласове.“

Според мен с тази разпоредба се създава прецедент, който може да рефлектира върху престижа на страната и на българските органи. В допълнение, изменение на Закона и провеждане на нови избори ще струва наистина скъпо на данъкоплатеца.

ІІ. Принцип на уседналост – реакции

Днес медиите съобщиха, че организация на българските изселници в Турция може да вземе решение за завеждане на дело в Съда по правата на човека в Страсбург в отговор на предвидения в Закона текст за ограничаване правото на гласуване според принципа на уседналост.

Това твърдение съдържа следните интересни аспекти:

Член 34 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи предвижда правото на подаване на индивидуални жалби на

„всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Високодоговарящите страни, на правата, провъзгласени от Конвенцията или протоколите към нея.“

Това право е неотменимо, но в същото време Съдът извършва и проверка на допустимостта на делото – съгласно Член 35, ал. 1 от Конвенцията, юрисдикцията на Съда е комплементарна на националната юрисдикция. Поради тази причина можем да зададем следните въпроси:

1. Като граждани на коя от Високодоговарящите страни ще подадат жалба нашите сънародници?

2. Пред кой национален съд?

3. Нарушение на правата на човека ли е въвеждането на ограничение върху активното право на избор?